ВОЙНА ИМА, НО ТЯ Е ДРУГА Тия дни един писател, известен

ВОЙНА ИМА, НО ТЯ Е ДРУГА Тия дни един публицист, прочут с неприязънта си към Миналото, най-сетне се сетил, че сме „ на ръба на тиха революция “. Имал поради обаче „ разлома “ в българското общество във връзка с войната в Украйна. Това е необичайно, тъй като противоборствата на тази тематика въобще не са толкоз значими, та да доведат до „ революция “. Това не значи, че българите не са задоволително чувствителни към непознатите драми - просто те са докарани до положение, в което са принудени да се вгледат най-много в личната си орис, да я осъзнаят до край, най-сетне да стартират да състрадават и самите себе си. Животът на елементарните хора тук напряко се разпада – милиони хора у нас просто се пробват да оцелеят, с това се изчерпва тяхната житейска „ стратегия “.Това е същинската революция – на некадърните властници против изоставените бедняци. Войната на безразличието против състраданието. Но известните ни писатели като че ли се срамят да приказват за нея, за мнозина от тях тя даже не съществува. По-лесно им е да се впечатляват от непознатото страдалчество, в сравнение с от това, което тук на всяка крачка се сгромолясва върху теб. Състраданието на тия „ първенци “ е стока за експорт, която ги прави „ настоящи “ и даже значими в чужбина. Безразличието – тук - към нещастието, даже крушението на обикновения/отписания човек е същинската революция. Днес това равнодушие като че ли е умишлено подхранвано.Сякаш новите ни „ европейски полезности “ включват и специфична стратегия за прегризване на гърлото на близък – изключително, в случай че той е несретник, изцяло зарязан от Живота. И за какво, по дяволите, преди години, елементарните хора даже не знаеха смисъла на думи като „ емпатия “, само че бяха естествено състрадателни и дружелюбни към непознатата тъга? Днес Народа е изцяло зарязан - най-малко за по-голямата част от него това е несъмнено. Народа е осиротял откъм Държава. Тя се задоволи на първо време да захвърли близо два милиони души към новите европейски пасища и по този начин да се отърве от тях: дано да крачат въодушевено към хоризонта на новото наемничество. И се захвана с до-обедняването на останалите тук клетници. За това сриване по-първите ни днешни писатели въобще нямат време - заети да разказват интернационалните си терзания. Никога няма да ги притегли ориста на един елементарен български човечец - за това се желае храброст, която те не имат. Докато ни заглавичкваха с подправени съпоставения сред Миналото и Настоящето, огромна част от Народа трайно се настани в „ Чакалнята пред Нищото “.За тези хора интернационалистите нямат време. Заради това не могат да проумеят и очарованието на Миналото за мнозина – колкото и илюзорно да е то. То е подправката към сухия самун, който само е наличен за милиони сиромаси, за на практика Заличените. А те са два пъти унижени – един път от суровата неправда на Живота, и след това от чувството, че като че ли са безплътни сенки, които никой не вижда.Една телевизия ще има голям триумф, в случай че излъчва един час на ден от някоя трапезария за небогати - единствено картина, нищо повече. За ония, на които тази картина ще им се види нетърпима, има премного излъчвания със свободно дефилиращи проститутки - в това число и медийни.Вече и нашенската канара на прегрешенията е преобърната: прегрешението да проституираш е надалеч по-приемлив, в сравнение с прегрешението да си дрипльо. Жалостивият писък на страдалците не доближава до ушите на някои прехвалени писатели - и по този начин те се трансформират в съучастници на некадърните ни Властници.Нареждат се с тях в един строй.Строят на Заличителите.***Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.*** www.kevorkkevorkian.com